Венюто e BASSY – стилен, 100% процента рокендрол клуб

Промоутърът – Rock This Town

Датата е 12 ноември 2012

Видеото е заснето от Ивайло Златков – „Стигнах по-рано, за късмет докато връзвах колелото си видях бандата да излиза за вечеря преди концерта.  Казах им, че ще снимам, Rudi Protrudi вдигна палец и това беше достатъчно, за да гледа в камерата ми по време на лайфа. Невероятен фронтмен. Зашеметяващ 100 минутен Rock’n’Roll трип.”

Fuzztones @ Bassy Berlin

THE FUZZTONES – http://www.fuzztones.net

BASSY club, Berlin – http://www.bassy-club.de

Rock This Town – http://rockthistown.de

GO CITIZEN!

Вулгарно РОКАБИЛИ, нечестив ГАРАЖ-ПЪНК и разврАтен ТУИСТ – основните компоненти за еликсира на УДОВОЛСТВИЕТО!!!

500% МУЗИКА ЗА ТВОЕТО ТЯЛО!!!

ТАНЦИ, ДОКАТО КРАКАТА ТЕ ДЪРЖАТ!!!

СЪБОТА, 07 април

Начало: 21:00

Вход: СВОБОДЕН
Изход: БЕЗСМИСЛЕН

Събитието във фб: https://www.facebook.com/events/281077221969015

Сърф, соул, рокабили, психобили, 77’пънк и още… свръхестествени b-movie мелодии, бурлеска ритми, спейс фантазии, неприличен туист, бесен гараж пънк от 50-те до днес …селектирани от неукротимите Long Evilo и Tiki Monk!

Парчета на маниакални разхайтени музиканти като: Bo Diddley, Sam the Sham & The Pharaohs, Screaming Lord Sutch, The Ventures, The Cramps, The Fleshtones, The Cannibals,  The Meteors,  The Fuzztones, Cosmic Psychos, The Neanderthals, Wau Y Los Arrrghs, Satelliters, Monsters From Mars, Satans Pilgrims, Ghastly Ones, Man Or Astroman?, Rezillos, Stranglers, Sigue Sigue Sputnik, Zeros, Ramones, B-52’s, DEVO…

…и извадени от невероятни компилации като: “Rock Out Of This World”, „Mondo Drive In” и „Мondo Frat Dance Bash A Go Go”, „Wavy Gravy”, „Single Minded”, „Big Monster Bash”, “Back From the Grave”, „Madness Invasion”, „Instro Inferno”, „The International Vicious Society”…

От 21:00 в клуб Basement (София, ул. „Леге” 10).  Вход свободен

Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/254379531317225

. . .Дълго време някои го мислят за мъртъв, други се съмняват, че въобще някога е съществувал, трети дори предлагат невероятната теория, че той и скандалният Ед Ууд (известен като „най-лошият кинорежисьор на всички времена”), са един и същи човек.

„ТАТКО СНИМА МРЪСНИ ФИЛМИ”/DEAD MADE DIRTY MOVIES е разказ на младия режисьор Йордан Тодоров (заснет изцяло в САЩ) за живота и творчеството на Стивън Апостолоф (1928-2005), известен още като Ей Си Стивън – бивш политически затворник, ревностен християнин и грижовен баща, и в същото време един от най-великите режисьори на еротични филми в Холивуд. Филмът проследява рискованото бягство на Ей Си Стивън от комунистическа България през 40-те години, живота и превратната му кариера в Меката на киното, където заснема шестнадесет нискобюджетни еротични филма, които му отреждат почетно място пантеона на B-movie културата.

„Татко снима мръсни филми” разкрива невероятния живот на Ей Си Стивън, като съчетава емоционални интервюта със семейството, колегите и приятелите му с колоритен архивен материал от епохата, новаторски използвани фотографии и завладяваща музика. Филмът отдава почит на култовите нискобюджетни филми на 60-те и 70-те и е носталгичен поглед към изгубената невинност на еротичното кино.

DAD MADE DIRTY MOVIES teaser trailer

Световната премиера на „Татко снима мръсни филми“ се състоя през април, 2011 г., на престижния фестивал за документално кино Visions du Réel в Нион, Швейцария. Впоследствие филмът е селектиран в конкурсната програма на повече от петнадесет международни фестивалa.

Американското списание „Варайъти”, наричано „Библията на шоубизнеса“ определя „Татко снима мръсни филми“ като „сигурен победител“, а изданието на британската филмова индустрия „Скрийн Интернешънъл” отбелязва, че филмът „улавя сполучливо духа на 60-те и 70-те“.

Премиерата му в България ще бъде на 15 март, четвъртък в столичния “Централен военен клуб” от 20:30.  Цени на билетите – 7 лв. и 5 лв. (за студенти). / При закупени над 10 билета цената е 5/3 лв.

Предварителната прожекция на “Татко снима мръсни филми” ще е на 12 март в “Евро-българския културен център” от 21:15. Цени на билетите – 8/6 лв. / При закупени над 10 билета цената е 6/4 лв.

Филмът е част от документалната програма на XVI-ия международен “София Филм Фест“.

В рамките на фестивала ще бъдат представени още 3 култови нискобюджетни филма – “ОРГИЯТА НА МЪРТВИТЕ“/ORGY OF THE DEAD (1965) – първият и най-известен филм на Апостолоф, “АСТРО ЗОМБИТА“/ASTRO ZOMBIES (1968) и “ВЗВОДЪТ НА КУКЛИТЕ“/THE DOLL SQUAD (1973).

В седмиците след българската премиера на „Татко снима мръсни филми“ на пазара ще излезе биография на Стивън Апостолоф с автор Йордан Тодоров (издателство „Сиела”), придружена от DVD-та на „Татко снима мръсни филми“ и „Оргията на мъртвите“.

Apostolof and Pat Barringer on set of Orgy of the Dead, 1965

Apostolof on set of Office Love-In, 1968

Задължителни линкове:

FB – https://www.facebook.com/dadmadedirtymovies

IMDB - http://www.imdb.com/title/tt2107682

WIKI – http://en.wikipedia.org/wiki/Dad_Made_Dirty_Movies

БНР – http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Culture/Screen/Pages/010212_iordan_todorov.aspx

Терминалът е новият клуб Basement (ул. “Леге” 10) и датата е скоро – 23-ти, петък, когато Longevilo и Tiki Monk ще изместят точката ти на възприятие и ще те изстрелят в безпределните РОКЕНДРОЛ измерения с възбуждащ микс от рокабили, соул, вуду траш, сърф, гараж пънк и бийт, 77’пънк и психобили…

Старт: 21:00

Вход свободен

НЕ ПРОПУСКАЙ ТВОЯ УИКЕНД НА МАРС !

…За успешното преодоляване на земното притегляне ще помогнат и добрите цени на бара, където ще намериш целия спектър от познати вносни напитки, няколко български и голяма биричка.

Събитието във фейсбук – https://www.facebook.com/events/254379531317225

MOTOR CITY IS BURNING

Ya know, the Motor City is burning, babe
There ain’t a thing in the world they can do
Ya know, the Motor City is burning people
There ain’t a thing that white society can do

Ma home town burning down to the ground
Worser than Vietnam

Let me tell you how it started now

It started on 12th Clair Mount that morning
It made the, the pig cops all jump and shout
I said, it started on 12th Clair Mount that morning
It made the, the pigs in the street go freak out

The fire wagons kept comin’, baby
But the Black Panther Snipers wouldn’t let them put it out
Wouldn’t let them put it out, wouldn’t let them put it out

Get it on

Well, there were fire bombs bursting all around the people
Ya know there was soldiers standing everywhere
I said there was fire bombs bursting all around me, baby
Ya know there was National Guard everywhere

I can hear my people screaming
Sirens fill the air, fill the air, fill the air

Your mama, papa don’t know what the trouble is
You see, they don’t know what it’s all about
I said, your mama, papa don’t know what the trouble is, baby
They just can’t see what it’s all about

I get the news, read the newspapers, baby, baby?
You just get out there in the street and check it out

I said, the Motor City is burning, people
I ain’t hanging ’round to fight it out
I said, the Motor City is burning, people
Just not hang around to fight it out

Well, I’m taking my wife and my people and they’re on TV
Well, just before I go, baby,
Fireman’s on the street, people all around

Now, I guess it’s true
I’d just like to strike a match for freedom myself
I may be a white boy, but I can be bad, too
Yes, it’s true now, yes, it’s true now

Yes

Let it all burn, let it all burn, let it all burn !

The Tazmanian Devils ще бъдат в София на 5-ти март, понеделник в Swingin’ Hall. Контрабас, хорър китара и внимание! – барабанистка в една зашеметяващо подла комбинация! Шок ефектът ще бъде катализиран от първата банда за вечерта The Fancy Dolls – немски ’77 пънк рок!

Вратите отварят в 20:30! Вход – само 7 лева! Задава се ужасна вечер, която в никакъв случай не е за изпускане!

THE TAZMANIAN DEVILS – Coffee Cup Man (2009)

Fancy Dolls – Silly Boy

Отбележи присъствие на страницата на събитието: https://www.facebook.com/events/210438805719702

Продължение на интервюто на Жидас Госперек с Руди Протруди (лидер на The Fuzztones) за френския фензин Dig It!, взето през 2006 г.

Dig It!: След Live in Europe от 1985 година Midnight Rds. издадоха миниалбум, представляващ колаборация между The Fuzztones и Screamin’ Jay Hawkins. Чия беше идеята ?

Rudi: Това беше моя идея. Една вечер, разхождайки се около St. Mark’s Place в Greenwich Village видях малък плакат, направен на ръка, на който беше написано, че ще има концерт на Screamin’ Jay в един малък барбекю ресторант – Jack The Ribber. Отправих се натам и когато влязох той беше вече на сцената, изпълняващ старите си парчета на едно пиано – сам и без група. Публиката се състоеше от около 30-ина юпита, които пиеха бира и набиваха котлети. Всички разговаряха помежду си и игнорираха напълно Джей, който не беше издавал албум от няколко години и имаше доста окаян и отчаян вид. Представих му се и му казах, че бих могъл да да му издействам договор с Midnight Rds. Обясних му, че става въпрос за малък лейбъл с ограничени финансови възможности, но най-малко ще може да издаде албум и да си вземе сбогом с мизерните дупки, в които свиреше в момента.

Така той се срещна с Ж. Д. и за начало помоли да му се осигурят студийни музиканти, което си беше направо невъзможно, имайки предвид финансовото състояние на Midnight Rds. Най-накрая Ж. Д. го склони да използва Тhe Outta Place, въпреки че аз бях този който го доведе…

Тhe Outta Place бяха страхотни инструменталисти, но доста трудно им се отдаваше да конструират и композират гаражно парче, състоящо се от три акорда. Въпреки всички усилия  Ж. Д. и Screamin’ Jay тъпчеха на едно място, без да запишат нещо съществено. Тогава Ж. Д. ни помоли да представим Джей, като част от нашия коледен концерт в Irving Plazza. Бяхме планирали две репетиции, на които Джей така и не дойде, но въпреки това решихме да отработим I Put A Spell On You и Alligator Wine, в случай че се появи.

Когато концерта започна, него все още го нямаше. Точно изсвирихме сета си, когато той изкочи в целия си блясък – с наметалото и жезъла с череп отгоре. Сграбчих го и изпълнихме двете парчета, но в момента в който имахме намерение да напуснем сцената, Джей се развика “Как така, та ние току що започнахме!?“ и заби бесен R&B на пианото. Застанахме зад него и той изпълни Constipation Blues – парче, което никога не бяхме разучавали. Тъкмо бях започнал да се уча на блус хармоника по това време и имах една в задния си джоб, тъй че я извадих и му акомпанирах. Беше чист шанс, че бях решил да запиша концерта. Дадох записите на Ж. Д. и направих обложката. Всичко това беше на доброволни начала – само, за да може Screamin’ Jay да издаде нов албум. Впрочем, той ми завеща авторските права малко преди да почине.

Dig It!: Между личностите, с които си работил е и легендарния продуцент Шел Талми (The Kinks, The Who, The Small Faces, Easybeats, Manfred Mann и т.н.) – какви са спомените ти?
Rudi: Бях доста разочарован! Ще започна с това, че никога не съм бил фен на The Kinks или на The Who… Но тогава тъкмо бяхме подписали с голяма компания (Beggars Banquet/RCA) и те държаха да си вземем “външен продуцент“. Дотогава всички наши албуми бяха продуцирани от мен самия. В този момент имаше известно напрежение в групата, заради желанието на част от членовете да дадем по комерсиално звучене на парчетата ни. Аз бях против, но се съгласих на компромис – Шел Талми, който все пак беше продуцирал доста хитове от 60-те. В края на краищата той не свърши нищо особено в продуцирането на албума In Heat (1989 г.), но това не му попречи да изхарчи целия аванс до последния цент! Не ми харесва плоския звук на барабаните, нито начина, по който използва микрофоните, за да запише инструментите – особено звука на органа. Слушайки диска, по никакъв начин не се усеща, че вътре използваме орган Vox. Шел Талми го включи към конзолата и му даде звучене на съвременен орган, без никакъв релеф и дълбочина. Демо записите ни от този период звучат много по-добре. Между другото предвиждам да ги издам като албум под името Raw Heat .(към настоящия момент, това вече е факт)

Dig It!: Читателите няма да ми простят, ако не задам въпросЪТ за предполагаемата ти “кариера“ на порно актьор?
Rudi: Истина е, че участвах в няколко порно филма като млад – както всички останали, нали?!

Dig It!: Така е, но моля те не го споменавай пред майка ми! Нека поговорим по-скоро за Illegitimate Spawn – The Tribute To The Fuzztones, издаден на двоен диск – как се реши?
Rudi: По време на турне през 2003 г. в Италия една местна група – Lysergic Love ми дадоха CD, с няколко кавъра на наши песни. Малко по-късно получих подобен диск и от друга група. Това ме заинтригува и започнах да се интересувам колко са групите, които са правили свои версии на наши песни. После реших да оставя съобщение в уеб-сайта ни, с което търсех банди свирили кавъри на The Fuzztones, за да издадем трибют албум. Бях като гръмнат от множеството отговори – имаше материал не за един, а за три двойни албума!

Избрах парчетата за първата част, според географското местоположение и начина, по който песните се съчетаваха. Почти всички кавъри бяха страхотни, а някои от тях – направо фантастични, в частност тези, където аранжиментът е радикално изменен. Честно казано съм доста горд от свършената работа! Всички парчета са убийствени! Вече започнах работа по втората част… (която е издадена към настоящия момент)

Dig It!: Преди няколко години на един концерт в Бордо ти посвети песента Help Murder Police на ченгетата от LA. Май си имал вземане даване с тях?
Rudi: Ха! Куките ми създават проблеми още от 60-те! Върхът беше, когато преди няколко години живеех в Тиджунка – един рокерски град близо до LA. Карах със счупен фар и всеки ден ме спираха и ме караха да подписвам декларация, в която обещавах да го поправя. Една вечер се връщах от концерт и видях патрулката отдалече – бях сигурен, че пак ще трябва да подписвам. На улицата, на която бях нямаше никаква отбивка и затова направих обратен завой, свих в съседната пряка, спрях и кротко ги зачаках. Само че мадамата зад волана на полицейската кола започна да крещи истерично, че се опитвам да избягам, даде газ и директно се заби в спрялата ми кола! Всичко това ми струваше глоба от 2000$ и двумесечна адска болка! Наех адвокат и заведох дело, но както знаете куките винаги печелят накрая и логично загубих! Тъй че текста на Help Murder Police представя визията ми за едно евентуално отмъщение…

Dig It!: Какво се случва с The Fuzztones в последно време? Турнета, записи – някой спомена даже и издаването на книга…
Rudi: Обикновено правим по две турнета на година, но откакто групата се премести в Европа имаме възможност да свирим по-често. Правим и мини-турнета от време на време. Като цяло обожавам турнетата и ако зависеше само от мен бих прекарвал на път по шест месеца в годината!

Относно книгата – да, работех върху автобиография няколко години, но съм толкова зает с групата, че бях принуден да прекъсна за момент. Надявам се да продължа скоро…

Колкото до записите на нов албум – да, вярно е. Имаме и оферти от издателски компании за преиздаване на старите ни класики на CD и винил. Може би на DVD също… Работим и върху един документален филм. Смятаме да издадем и един Best Of на Link Protrudi & The Jaymen в чест на двайсетгодишнината на групата, придружен с турне.

Dig It!: Прави впечатление, че има много бивши членове на The Fuzztones, които са част от различни групи, действащи в момента – Lords Of The Altamont, Texas Terry, Nada Surf и т.н.
Rudi: Да – явно добре съм си свършил работата!

Dig It!: Басистът на Texas Terry беше с огърлица от кости, когато ги гледах за последно. Можеше дори да си купиш подобна след концерта – да разбирам ли, че си е тръгнал с цялата ти колекция?
Rudi: Мисля, че просто има хора, на които им е доста трудно да еволюират и да си създадът собствен стил! Честно казано ние сме източник на идеи и вдъхновение още от 1980 г.

Dig It!: Ако си позволя да бъда откровен, твоят солов кънтри албум е брилянтен – страхотен подбор на кавърверсиите, фантастични инструментали и невероятни “roots” вокали! Това ли беше първоначалната идея и предвиждаш ли издаването на втора част?
Rudi: Багодаря за комплиментите, но всъщност… ВЕЧЕ имам издаден още един подобен албум - Ladykillers. Той е съставен от парчета, в които се говори единствено за убийства. С една дума – все забавни неща! Предполагам фактът, че съм израстнал в Пенсилвания е основното ми вдъхновение. От много малък имах достъп до страхотно кънтри – беше през 60-те, най-силните моменти на тази музика.

Винаги съм си падал по този стил, ето защо през 1994 г. сформирах групата The Midnight Plowboys, с която записахме албума It’s Just A White Trash Thing. В него има четири или пет авторски парчета и останалото са мрачни кавъри, които според мен, представят в детайли живота на реднеците в Пенсливания по време на моето детство и юношество.

Бяхме наели слайд китарист и контрабасист. Използвахме кухарки – акустични и електрически и през по-голямата част от времето барабанистът свиреше с четчици. Наистина останах доволен от резултата! Тавата излезе с логото на Music Maniac. И така през 2003 г. записах Ladykillers и преиздадох It’s Just A White Trash Thing – този път аз бях издателят с лейбъла ми – Sin Records.

Dig It!: The Fuzztones са издавани през годините от доста компании по целия свят. Кои са най-добрите и най-лошите ти спомени натрупани през годините?
Rudi: Не бих могъл да ти кажа точната бройка на лейбълите, които са ни издавали! Със сигурност знам обаче, че единствените, които ни изплатиха всичко до последния цент бяха Music Maniac.

Най-зле бяха Sundazed Rds., чиято наглост стигна дотам, че ми изпратиха официален документ, който удостоверяваше, че не са продали нито една бройка от албума Flashbacks (1997 г.)! Нито една! Цели пет години ме баламосваха с тази история, докато един хубав ден не ги помолих да ми изпратят няколко копия, които ми трябваха за една промоция. Когато ги получих забелязах, че серийния номер, върху етикета на плочата беше различен от оригиналния – албумите бяха преиздадени! Зададох си въпроса: “Защо по дяволите ти трябва да преиздаваш албум, от който не се е продалa и една, едничка бройка?!”. Въобще си нямаш идея с колко мошеници е пълен музикалния бизнес! И за да си нямам повече вземане даване с тях сформирах мой собствен лейбъл – Sin Records, въпреки че бих предпочел да посветя цялото това време за писане на нови парчета!

Dig It!: Успя ли, в крайна сметка, да започнеш да се издържаш единствено чрез групата, албумите и лейбъла?
Rudi: Всъщност да! Но ми трябваха доста години, за да стигна до това положение. Голям плюс за нас в този момент е, че имаме правилните хора на наша страна! Имаме отличен мениджър – Йоахим Фридман, както и доста добри европейски промоутъри. В момента работим, заедно с италианците от Get Back, върху преиздаването на разни стари неща (интервюто е взето през 2006 г.) – току що излезе едно EP с Beyond Your Mind. Въобще имаме доста проекти и смятаме да се мотаем наоколо още доста време!

Dig It!: Кой е албумът, с който си най-горд?
Rudi: Като изключим In Heat, изпитвам топли чувства към всичко, което сме правили, но без съмнение Salt For Zombies (2004 г.), Braindrops (1991 г.) и Lysergic Emanations (1985 г.) са албумите, с които съм най-горд. Те са създадени с много пот, кръв и сълзи!

Dig It!: Току що се завърнахте от турне в Италия – как мина този път?
Rudi: Срещата с италианската публика винаги е нещо специално. Тя, заедно с гръцката и испанската са безспорно най-отдадените! Мечтая да заживея един ден в Италия – най-готината държава на света!

Dig It!: Кои са актуалните членове на The Fuzztones днес?
Rudi: В момента имаме състав, който малко или много е доста променлив. Лана Ловланд е на орган – тя е част от скорошната реформация на Music Machine. Тук са също китаристът и басистът на Music Machine: Роб Амперсанд и Лени Силвари. Наред с тях наехме Скриймин Бо Пил – басист на Montesas и The Cheeks, за няколко концерта. И за да завършим формацията, зад барабаните седна Роб Лоуърс (X-Ray Men), който участваше в последната група на Линк Рей и свири в албума ни от 1997 г. – Shadowman. Неговото име може да се срещне и сред членовете на възродените Q65. Както можете да забележите не съм се спрял на конкретен лайн-ъп на групата.

Dig It!: И за да завършим, както повелява традицията, ще те помоля да ни изброиш любимите ти филм, книга и албум!
Rudi: Любимият ми филм е Nightmare Alley – филм ноар, които разказва за пошлостта на панаирите, където са били излагани на показ т.нар. “чудовища”. Филмът е с участието на Tyron Power и представя по прекрасен начин човешката същност, така както аз я възприемам.

Любимата ми книга със сигурност е Please Kill Me – най-добрият текст, писан някога за R’N’R.

Колкото до албум – не ми е възможно да препоръчам само един албум, но ако хората, които четат това интервю са изкушени от The Fuzztones и не са слушали още Salt For Zombies, то непременно трябва да го чуят! Това е нашият най-добър албум!

Links:

THE FUZZTONES – http://fuzztones.net

RUDI PROTRUDI – http://www.rudiprotrudi.com

DIG IT! – http://digitfanzine.chez.com

Това интервю излезе в Go Citizen! magazine благодарение на инициативата и превода от френски на Делян Нешев. Делян си замина от този свят малко преди нова година. Почивай в мир скъпи приятелю!

]]> http://gocitizen.net/interviews/actio-speaks-louder-than-words-part-2-1820.htm/feed 0 http://gocitizen.net/uncategorized/sin-alley-heat-your-body-burn-your-soul-1990.htm http://gocitizen.net/uncategorized/sin-alley-heat-your-body-burn-your-soul-1990.htm#comments Mon, 28 Nov 2011 17:15:00 +0000 GCM http://gocitizen.net/?p=1990 Чупки в кръста тип “боа-питон” ол найт лонг!

бар Goblet – в сутерена, ул. “Бачо Киро” 24

Вход свободен, изход неясен…

HEDONISTS ONLY ! ! !

Нектарчета:
Бира 500ml – 2,50лв
Stalinskaya vodka, Wembley gin, brandy Метаха 3*, rum Bacardi – 50ml /2,50лв

…and don’t forget to LEAVE YOUR MIND AT HOME ! ! !

>> facebook event <<

>> facebook event <<

Интервю на Жидас Госперек с Руди Протруди (лидер на The Fuzztones) за френския фензин Dig It!, взето през 2006 г.

Сякаш от нищото, Тhe Fuzztones се превърнаха в нещо като група с култов статус. Край на ироничните подхвърляния за порно миналото (и ако това не е R’N'R) и за външния вид (черни ръкавици, огърлица от кости и т.н.) на вокала и основния двигател на групата – Руди Протруди (живеещ в момента в Берлин).

Днес Тhe Fuzztones (чийто последен студиен албум Horny As Hell излезе през 2008 г.) се радват на всеобщо уважение и са сочени за кръстниците на световния “гараж рок ривайвъл” през 80-те. Хвърляйки един поглед върху обложката на първия сингъл на бандата Bad News Travel Fast/Brand New Man, забелязваме, че китаристът на групата - Елан Портной, се е подписал като Rickenbacker Grungetone – почти седем или осем години преди сиатълската вълна да залее музикалната индустрия!

Пророците от Тhe Fuzztones? Ха, ха – звучи странно за една група, определяна като “ривайвъл“, но е така! Нещо повече, ако можехме да се върнем назад във времето и да попитаме The Ramones откъде са почерпили вдъхновение за клипа на Psychoterapy (1983), не би било учудващо, ако отговорът е видеото към парчето Ward 81 (1980) на шайката на Руди. …Както и величественото лого на бандата, нарисувано от Господин Протруди (две китари Vox Phantom, кръстосани под череп), което можем да открием префасонирано в банди, като The Dwarves или The Hoodoo Gurus. За легендарната огърлица от кости дори и не си струва да говорим – достатъчно е да метнем едно око върху Batlord или върху басиста на Texas Terry - Габриел Хамонд (и двамата тясно свързани с Тhe Fuzztones). Впрочем ексчленове на Тhe Fuzztones днес могат да бъдат открити почти навсякъде – от Lords of The Altamont до Nada Surf. Да прибавим към това и фактът, че Руди Протруди е доста пълноценно-артистична личност – композитор, продуцент и илюстратор (негово дело са обложките на компилациите: The Sixties Rebellion, The Best of Pebbles, Garage Sale, по-голямата част от обложките на Тhe Fuzztones, огромно число афиши и т.н.), както и фактът, че за 26 години групата е обиколила повече от 20 държави, издала е 15-ина албума и безброй много малки плочи. След всичко това, дори и за най-претенциозните е повече от ясно, че беше крайно време да потърсим Господин Протруди за едно пространно интервю.

Dig It!: Спомняш ли си за първите ти срещи с музиката?
Rudi: Да – майка ми ми разказваше, че като съм бил на 5 години съм се разхождал из къщата, пеейки Rock Island Life на Johnny Cash. По-късно с появата на The Beatles исках да си купя един от техните албуми, но той струваше 2.98$, което правеше нещата невъзможни, тъй като в джоба си имах само един долар. Ето защо се спрях върху една плоча от намалените – някаква имитация наречена The Liverpools! Албумът се казваше I Want To Hold Your Hand…

Dig It!: Кой е първият концерт, който истински те впечатли?
Rudi: Първата група, която видях на живо беше Paul Revere & The Raiders през 1966-та. Майка ми ме заведе на концерта и си спомням, че бях единственото момче в публиката. Момичетата крещяха толкова силно, че почти не успявах да чуя групата. Но като че ли в този момент нещо в мен се преобърна – оттогава съм фен на The Raiders.

Dig It!: Преди Тhe Fuzztones ти си свирил в Tina Peel, но май това далеч не е първата ти група…
Rudi: Всъщност Tina Peel беше 20-та ми група! Но това беше първата, в която бях основен вокал. Първата ми група се казваше King Arthur’s Quart и това беше през 1966-та. Rigor Mortis беше втората, която просъществува от 1967-та до 1971-ва или 1972-ра. Тогава бях млад…

Dig It!: Какво представляваше рок-сцената в Пенсилвания през 60-те и началото на 70-те години?
Rudi: Много по-невероятна, отколкото изглежда днес – беше СТРАХОТНО! Имаше хиляди места, където можехме да свирим – младежки клубове, детски градини, гимназии, тенискортове, търговски центрове и т.н. Реално беше възможно почти навсякъде. Спомням си, че беше пълно с тийн групи и повечето от тях бяха много добри. Нямах още осемнайсет, за да мога да влизам в баровете и нощните клубове, но въпреки това успях да видя доста от бандите, които по-късно влязоха в различни компилации от 60-те. Гледал съм стотици пъти The Other Side, Loose Enz и The Legends. Имаше и доста добри групи, които никога не записаха нищо, като The Molly Maguires, Shades Of Doubt, Locust Grove, Walden Pond, Bycerus Eirie, Hydraulic Peach, както и много други – всичките с гениални имена. Но въпреки всичко групата ми от 1972-ра имаше най-якото име: Springhead Motorshark. Между другото това име се оказа толкова успешно, че за последно беше използвано от една hairy–metal банда – Britney Fox за заглавие на последния им албум.

Dig It!: Защо тогава реши да се преместиш в Ню Йорк?
Rudi: Този разцвет на сцената в Пенсилвания не можеше да продължи дълго. Родителите бяха толкова паникьосани, че отрочетата им пушат трева в тези тийнеджърски клубове, че започнаха да плащат на цивилни ченгета да стоят на паркингите, готови да сгащят хлапетата, които правеха незаконни неща. Това даваше основание на полицията да затваря клубовете, които един по един постепенно изчезнаха. Децата нямаха повече какво да правят и познайте какво се случи? Точно така – започнаха да се друсат от скука! Много скоро нямаше никакви места за свирене, с изключение на тези, предназначени за групи, които правеха кавъри на TOP 50. Ето защо всички се метнаха да правят кавъри, което като идея не беше толкова лошо, защото в началото на 70-те имаше нелоши песни, но ситуацията бързо се промени с идването на Robin Trower, Peter Frampton, The Eagles и всякакви такива глупости.

Създадох Tina Peel през 76-та и свирехме преди всичко авторски парчета заедно с няколко гаражни класики по средата. Понеже нямахме никакъв шанс да бъдем ангажирани за концерти в Харисбург, се настанявахме в търговските центрове и забивахме, докато не ни изхвърлят. Беше забавно, но тъй като се стремяхме към по-големи неща, логично заминахме за Ню Йорк, опитвяйки се да станем част от случващото се по това време в CBGB. Успехът ни не закъсня – свирехме в големите клубове и бяхме неотменна част от програмата на важните радиа. Постепено големите лейбъли започнаха да проявяват сериозен интерес към нас. Нашият басист обаче продължаваше да си живее в Харисбург и нямаше никакво желание да се премести в Ню Йорк. Един ден вицепрезидентът на Polygram му се обади, за да му обясни, че трябва да се премести на всяка цена, но нашият човек го изпрати на майната си… Ето как казахме сбогом на големите звукозаписни компании… Това истински ни обезвери, но не беше само то – мениджърът ни беше сериозно пристрастен към кокаина и групата беше последната му грижа, а и преди всичко на двамата с Deb O’Nair (бъдеща органистка на Тhe Fuzztones) ни беше писнало от музиката, която свирехме. Винаги съм бил фен на парчетата от 60-те и това се усещаше в Tina Peel, но в доста по-комерсиален и поп аспект, отколкото в Тhe Fuzztones по-късно. Музиката на Tina Peel беше инспирирана от Monkees, Cryan Shames и Castaways, но през 1980 изпитвах силната необходимост да се върна към корените  – неща от рода на Count V, The Seeds, The Fugs, Standels и т.н.

И така започнахме Тhe Fuzztones. В началото се събирахме, за да подгряваме концертите на Tina Peel, но скоро се оказа, че сме доста по-добри. Ето защо сложихме край на Tina Peel и с Деб станахме Тhe Fuzztones. Доста бързо трябваше да разберем, че въобще няма да е лесно да се наложим. От позицията на група, която беше начело на афишите в най-големите клубове за по 1000$ на вечер, се озовахме на сцената на CBGB, подгрявайки неизвестни групи, за по 5$, които трябваше да делим на четири.

Dig It!: Освен ти и Деб, кои други бяха в този първоначален състав?
Rudi: Истинските Тhe Fuzztones бяха всъщност Tina Peel – Джексън Плъгс – барабани, Деб на органа, аз – китара и вокали, плюс един басист – Стив Фрейзър, когото наехме за един или два концерта. Когато през 1980-та аз и Деб решихме, че Тhe Fuzztones ще бъде единствената ни група, Джексън и Стив отказаха да ни последват и на тяхно място дойдоха Ранди Прат и Майкъл Филипс, които свириха с нас до 1982-83-та.

Dig It!: Първият ви договор със звукозаписна компания беше с лейбъла Midnight Rds, чийто собственик е френският емигрант Ж. Д. Мартиньон… Би ли разказал малко повече?
Rudi: Ж. Д. държеше най-добрия музикален магазин в Ню Йорк, откъдето всички си купувахме сингли от 60-те. Той вече имаше опит в издателската дейност и беше издал първия албум на The Outta Place – доста добра гаражна банда от Ню Йорк.

Имах нелош запис на един наш концерт, правен по времето на Midwest Tour 83, тъй че му го занесох и му предложих да го издаде. Ето как се появи Leave Your Mind At Home… Не си спомням да сме спечелили каквото и да е – единственият артист, който някога успя да откопчи пари от Ж. Д. Мартиньон, беше Screamin’ Jay Hawkins, и то след като отиде в магазина и заплаши много сериозно французина. Но по-късно успях да си отмъстя на Ж. Д., като му поисках аванс за един албум, който никога не видя бял свят!

Dig It!: На обложката на първия ви сингъл (Bad News Travels Fast/Brand New Man),китаристът Elan Portnoy е представен като Rickenbacker Grungetone! Гръндж – и то доста преди Сиатълската вълна! Можем ли да ви възприемем и като “Кръстници на грънджа”?
Rudi: Ами, може би сме въвели термина, но ще бъда напълно откровен и ще кажа, че първата гръндж група беше The Miracle Workers.

Dig It!: Преди двайсет години най-добрите гаражни групи бяха Lyres, Fleshtones, The Fuzztones, Chesterfield Kings, Nomads и т.н. – те все още са тук и не са изгубили дори и атом от енергията си! Това доказва определени стойности на музиката им! Така ли си си представял нещата едно време?
Rudi: Да, винаги съм мислил така за всички тези групи. Още тогава можехме да кажем кой беше там само защото беше мода и кой наистина вярваше в тези неща. Бих бил много радостен, ако The Miracle Workers и The Pandoras бяха все още на сцената. И до ден днешен се срещам с групите, които цитира – ние се познаваме и сме приятели. Бях през цялото време заедно с Chesterfield Kings и Jeff Connolly на фестивала Underground Garage, организиран от Little Steven. Даже двамата с Джеф си продадохме билетите на фенове.

Dig It!: ?
Rudi:  Еми да… Little Steven ни даде няколко билета за приятели и ние ги препродадохме на хората, които чакаха на опашка, за да влезнат.

Dig It!: Да се върнем към 1985. Само за няколко месеца вие преминахте от малките нюйоркски клубове до големите европейски сцени – нещо не толкова обичайно за епохата…
Rudi: Да, ние бяхме първата американска банда от “гараж ривайвъл” течението, която започна да свири в Европа. Това е и причината да сме толкова обичани на континента и до ден днешен. Всичко започна благодарение на Джон Курт, който беше собственик на английския лейбъл ABC Records. Той се свърза с Деб, след като беше чул Leave Your Mind At Home и искаше да преиздаде концерта. Дори специално дойде в Ню Йорк, присъства на наша репетиция и ни предложи договор.

Току-що бяхме записали албума Lysergic Emanations (1985), но нямахме издател, така че му го предложихме вместо Leave Your Mind At Home. Курт организира за нас тримесечно турне в Англия, което прерастна в европейско, като съпорт на The Damned. Албумът излезе точно в този период, което помогна да застане начело на доста класации. Хората от лейбъла ни казаха, че през първите три седмици са се продали около 30’000 копия, за които обаче не получихме никога и един цент! Курт даде парите ни на Джони Тъндърс и вие сами можете да се досетите за какво бяха похарчени…

Въпреки това турнето вървеше прекрасно и се радваше на добър успех. Стигнахме до 28 концерта за месец! Пътувахме с един доста неудобен фургон, спяхме в третокласни хотели и се хранехме веднъж на ден. Не трябваше да надхвърляме 15 минути за саундчек, можехме да използваме половината от сцената, 50% от звука и един прожектор. Публиката на The Damned беше изключително враждебна и започваше да ни плюе още от входа. Няма нищо по-гадно от това да храчат и да мятат предмети по теб, докато се опитваш да свириш. Някои от тях бяха истински експерти, които само чакаха да си отворя устата, за да пея, и се изплюваха директно в гърлото ми… Други мятаха бутилки, запалени цигари и фасове. Веднъж в Лион стреляха по мен! Да, ние наистина “оплевихме“ пътя на останалите банди от “ривайвъл“ течението!

Всъщност се справяхме не лошо! Когато Стив Батърс дойде на наш лайв в Лондон, той взе със себе си Леми, Майкъл Монро и певицата на Girlschool. Джими Пейдж дойде на следващата вечер! Във Франция Ленард Коен ни подгряваше на един огромен фестивал, където свирихме на мястото на The Ramones. Там бяха още и The Clash (в последния си състав), Depeche Mode и Midnight Oil. Ние бяхме голямото откритие на фестивала! Когато се завърнахме в Ню Йорк, три от големите издателски компании ни чакаха с предложения за договор, но в този момент барабанистът (Ира Елиът, който днес е в Nada Surf) и китаристът (Елан Портной, присъединил се към The Headless Horsemen) ни напуснаха. Прекарах една година в търсене на заместници – това дори ме принуди да се преместя в Лос Анджелес, за да възобновя групата. Но тогава вече беше късно и лейбълите не се интересуваха повече от нас.

Dig It!: Първият път, когато ви видях, беше точно по време на eвропейското ви турне през 85-та на фестивала “Elixir” в Британия. В последната минута се разбра, че The Ramones няма да свирят и вие ще ги замествате. Имаше 20’000 човека и The Fuzztones направиха невероятно шоу. Имаш ли спомени от концерта?
Rudi: Доста бегли…. Не бях спал от три дни и честно казано, издържах единствено благодарение на навика и адреналина от живите изпълнения. Спомням си, че беше доста прашно, нямаше дори едно клонче – навсякъде само прах и всяка група имаше своя каравана. Тази на Ленард Коен беше разположена точно до нашата и тъй като му се носеше слава на здрав пияч, го навестих с бутилка уиски, която довършихме двамата, точно преди той да се качи на сцената.  Имаме една страхотна снимка от вътрешната страна на обложката на албума Live in Europe.

Dig It!: Да, всъщност аз бях този, който я засне…
Rudi: Точно така, разбира се! Ти направи и снимката за самата обложка на албума, ако не ме лъже паметта. На същия този концерт имаше и доста телевизионни камери и на другия ден всички медии говореха за нас, като за откритието на фестивала.

Интервю на Жидас Госперек за фреснкия рокен’рол фензин Dig It! (1-ва част) ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ…!!!

Превод от френски за Go Citizen! magazine - Делян Нешев

Links:

THE FUZZTONES – http://fuzztones.net

RUDI PROTRUDI – http://www.rudiprotrudi.com

DIG IT! – http://digitfanzine.chez.com