След чудесния фестивален купон в гръцкия град Лариса миналия уикенд, където the Fleshtones, долетели директно от Ню Йорк по случая, подлудиха публиката с брилянтното си сценично поведение и необятен саунд, се разбра че ще могат да бъдат видяни още 2 пъти на Балканите тази седмица.

В Солун - петък, 5 септември и в Атина - събота, 6 септември!!!

Upgrade: Но, преди да ви налегне отчаяние, че сте пропуснали концертите, хвърлете око на текстовете и линковете в този пост, защото не се знае дали the Fleshtones няма да се завърнат соро.

И така, ТЕ са:

Peter Zaremba (vocals, harmonica, & organ)
Keith Streng (guitar & vocals)
Bill Milhizer (drums & vocals)
Ken Fox (bass & vocals)

…Предизвикващите гравитацията Fleshtones се завръщат с Take A Good Look, тяхното трето издание за Yep Roc Records.

Преди три десетилетия в Куийнс, Ню Йорк, Keith Streng и Marek Pakulski се натъкват на няколко китари в мазето на къщата, която са наели. Нямат си и идея как да настройват струните или да свирят, но изкъртват в rock & roll и R&B вихъра на ‘50-те и ‘60-те, който е почти заглъхнал сред духовната храна на ‘70-тарския Top 40 - и така, те хващат китарите, намират си усилватели и започват да вдигат шум с местен барабанист. Един ден Peter Zaremba, студент в художествена академия, с хармоника, дълъг бретон и ексцентричен вид, се отбива при тях, подпира се на една бъчва и ги кръщава The Fleshtones…

Дебютират в CBGB през 1976 г. Малко по-късно откриват rock/performance-art home в Club 57 на площада St. Mark и подписват с I.R.S. Records през 1980 г., като включват Bill Milhizer на барабани и издават дефиниращите жанра garage класики Roman Gods и Hexbreaker. Те преживяват периодите на punk rock, new wave, no wave, neo garage, post-punk, grunge и още neo garage, като не се поддават на временни тенденции, надменен смях или безалкохолна бира.

През ‘80-те и ‘90-те Fleshtones издават множество записи, правят редовни турнета, които включват участия както в малки клубове, така и на големи фестивали. Пускат котва в скандалния Pyramid Club в East Village и помазват неверници от цял свят с препълващ барове, подтикващ към обредни conga-line танци “СУПЕР РОК” - една хлъзгава съвкупност от звукови и културни влияния простиращи се от R&B, disco и lost in space до garage, frat rock и мексикански horror ритми.

През 1990 г. Ken Fox се присъединява като басист към шантавата формация. С един бърз скок към 2008 г. става ясно, че внушителните Fleshtones са единствената група, свирила редовно в CBGB и Max’s Kansas City в средата на ‘70-те, която все още е на линия, без нито една година, пропиляна в бездействие. С безброй невероятни live шоута, една камара сингли, EP-та, а по-късно и присъствие в компилации, култовите Fleshtones се завръщат и с новия си албум подканват garage рока - Take A Good Look.

Zaremba разяснява заглавието на новия албум: “‘Take A Good Look!’ беше една от любимите банални фрази на Gordon Spaeth всеки път, когато Fleshtones привличаха нежелано (но обикновено оправдано) внимание, което се случваше често!” Spaeth който свири с бандата в продължение на доста години, за жалост вече не е между нас, но неговата иронично-сериозна, самонадеяна нагласа продължава да живее и през 21-ви век, докато Fleshtones предлагат дузина оригинални записи, удостоверяващи тяхната гордост, постоянство и веселба.

Записан в Detroit в Jim Diamond’s Ghetto Recorder и в Lower East Side на New York City в студиото на легендата Ivan Julian - N.Y. Hed studio, Take A Good Look се съчетава изключително добре с мускулната мощ и звукова напереност на тези два града. Diamond, който освен за Fleshtones продуцира албумите на The White Stripes и Mooney Suzuki, възторжено признава: “The Fleshtones го правят за пореден път, нахълтват в студиото ми и за 5 дена изкъртват половин албум, съставен от бесен и провокиращ ума rock & roll! Да живеят The Fleshtones!”

Julian, дългогодишна NYC звезда, свирил с Richard Hell and the Voidoids както и с Isley Brothers, Matthew Sweet и Shriekback, коментира: “Познавах Fleshtones още от ранните им изяви в CBGB. Те са доказателството, че не всички групи, които са свирили там, правят това, което стана известно като пънк рок. Всъщност, повечето не бяха като тях, но ние всички свирехме garage! И те продължават да го правят на качествено ново ниво.”

Julian продължава: “Работата с тях беше огромно удоволствие, защото те идваха и си вършеха нещата, добре подготвени и имаха ПЕСНИ. Когато чуеш баса в началото на Going Back To School’ или поетичната артистичност в This Time Josephine’, разбираш, че тези момчета са сериозни, много сериозни. Те все още правят музика, от която съседите биха се оплакали и с която префърцуненият iPod не може да се справи. И да, всичко е записано на лента…тлъста, 2 инча”

Автобиографичните песни в Take A Good Look представят решителната смесица от сурови китари, кичозно-готин орган и текстове, заслужаващи да им се приглася с пълно гърло, които Fleshtones са подбирали и изпипвали дълго време. И те са ДОСТЪПНИ: химни за радости и безизходици, за техният обичан NYC от Brooklyn до Coney Island, за мечтите никога да не порастнеш и може би да се върнеш в училище, и просто за това да се чувстваш добре и да чувстваш. The Fleshtones хвърлят по едно око от прозореца и пеят за това, което виждат, за добро или за лошо: любимата небесна линия, за скитащите се пичове, които изобщо не знаят какво представлява garage музиката и за приятелите и любимите хора навсякаде.

Ако New York City беше двигател, щеше да звучи много близко до Fleshtones: висококласен, добре смазан, небрежен и самоуверен. “Take A Good Look е може би най-фокусираният ни запис до сега, както върху това кои сме ние, така и върху света, в който живеем”, казва Zaremba. Внимание, те се задават!

Joe Bonomo - автор на Sweat: The Story of the Fleshtones, America’s Garage Band
(Continuum Books, 2007).

http://www.fleshtones.org

http://www.myspace.com/fleshtones

Hall of Famе:

Jan-Marek Pakulski (bass)
Robert Warren (bass)
Andy Shernoff (bass)
Jon Weiss (sax)
Gordon Spaeth (sax)
Lenny Calderone (drums)

Не пропускайте невероятната възможност да гледате на една сцена - “Гръцките Богове на Фарфисата” - THE FRANTIC V и THE FLESHTONES (USA) с техния “подтикващ към обредни conga-line танци SUPPER ROCK” !!!!!!!!