Продължение на интервюто на Жидас Госперек с Руди Протруди (лидер на The Fuzztones) за френския фензин Dig It!, взето през 2006 г.

Dig It!: След Live in Europe от 1985 година Midnight Rds. издадоха миниалбум, представляващ колаборация между The Fuzztones и Screamin’ Jay Hawkins. Чия беше идеята ?

Rudi: Това беше моя идея. Една вечер, разхождайки се около St. Mark’s Place в Greenwich Village видях малък плакат, направен на ръка, на който беше написано, че ще има концерт на Screamin’ Jay в един малък барбекю ресторант – Jack The Ribber. Отправих се натам и когато влязох той беше вече на сцената, изпълняващ старите си парчета на едно пиано – сам и без група. Публиката се състоеше от около 30-ина юпита, които пиеха бира и набиваха котлети. Всички разговаряха помежду си и игнорираха напълно Джей, който не беше издавал албум от няколко години и имаше доста окаян и отчаян вид. Представих му се и му казах, че бих могъл да да му издействам договор с Midnight Rds. Обясних му, че става въпрос за малък лейбъл с ограничени финансови възможности, но най-малко ще може да издаде албум и да си вземе сбогом с мизерните дупки, в които свиреше в момента.

Така той се срещна с Ж. Д. и за начало помоли да му се осигурят студийни музиканти, което си беше направо невъзможно, имайки предвид финансовото състояние на Midnight Rds. Най-накрая Ж. Д. го склони да използва Тhe Outta Place, въпреки че аз бях този който го доведе…

Тhe Outta Place бяха страхотни инструменталисти, но доста трудно им се отдаваше да конструират и композират гаражно парче, състоящо се от три акорда. Въпреки всички усилия  Ж. Д. и Screamin’ Jay тъпчеха на едно място, без да запишат нещо съществено. Тогава Ж. Д. ни помоли да представим Джей, като част от нашия коледен концерт в Irving Plazza. Бяхме планирали две репетиции, на които Джей така и не дойде, но въпреки това решихме да отработим I Put A Spell On You и Alligator Wine, в случай че се появи.

Когато концерта започна, него все още го нямаше. Точно изсвирихме сета си, когато той изкочи в целия си блясък – с наметалото и жезъла с череп отгоре. Сграбчих го и изпълнихме двете парчета, но в момента в който имахме намерение да напуснем сцената, Джей се развика “Как така, та ние току що започнахме!?“ и заби бесен R&B на пианото. Застанахме зад него и той изпълни Constipation Blues – парче, което никога не бяхме разучавали. Тъкмо бях започнал да се уча на блус хармоника по това време и имах една в задния си джоб, тъй че я извадих и му акомпанирах. Беше чист шанс, че бях решил да запиша концерта. Дадох записите на Ж. Д. и направих обложката. Всичко това беше на доброволни начала – само, за да може Screamin’ Jay да издаде нов албум. Впрочем, той ми завеща авторските права малко преди да почине.

Dig It!: Между личностите, с които си работил е и легендарния продуцент Шел Талми (The Kinks, The Who, The Small Faces, Easybeats, Manfred Mann и т.н.) – какви са спомените ти?
Rudi: Бях доста разочарован! Ще започна с това, че никога не съм бил фен на The Kinks или на The Who… Но тогава тъкмо бяхме подписали с голяма компания (Beggars Banquet/RCA) и те държаха да си вземем “външен продуцент“. Дотогава всички наши албуми бяха продуцирани от мен самия. В този момент имаше известно напрежение в групата, заради желанието на част от членовете да дадем по комерсиално звучене на парчетата ни. Аз бях против, но се съгласих на компромис – Шел Талми, който все пак беше продуцирал доста хитове от 60-те. В края на краищата той не свърши нищо особено в продуцирането на албума In Heat (1989 г.), но това не му попречи да изхарчи целия аванс до последния цент! Не ми харесва плоския звук на барабаните, нито начина, по който използва микрофоните, за да запише инструментите – особено звука на органа. Слушайки диска, по никакъв начин не се усеща, че вътре използваме орган Vox. Шел Талми го включи към конзолата и му даде звучене на съвременен орган, без никакъв релеф и дълбочина. Демо записите ни от този период звучат много по-добре. Между другото предвиждам да ги издам като албум под името Raw Heat .(към настоящия момент, това вече е факт)

Dig It!: Читателите няма да ми простят, ако не задам въпросЪТ за предполагаемата ти “кариера“ на порно актьор?
Rudi: Истина е, че участвах в няколко порно филма като млад – както всички останали, нали?!

Dig It!: Така е, но моля те не го споменавай пред майка ми! Нека поговорим по-скоро за Illegitimate Spawn – The Tribute To The Fuzztones, издаден на двоен диск – как се реши?
Rudi: По време на турне през 2003 г. в Италия една местна група – Lysergic Love ми дадоха CD, с няколко кавъра на наши песни. Малко по-късно получих подобен диск и от друга група. Това ме заинтригува и започнах да се интересувам колко са групите, които са правили свои версии на наши песни. После реших да оставя съобщение в уеб-сайта ни, с което търсех банди свирили кавъри на The Fuzztones, за да издадем трибют албум. Бях като гръмнат от множеството отговори – имаше материал не за един, а за три двойни албума!

Избрах парчетата за първата част, според географското местоположение и начина, по който песните се съчетаваха. Почти всички кавъри бяха страхотни, а някои от тях – направо фантастични, в частност тези, където аранжиментът е радикално изменен. Честно казано съм доста горд от свършената работа! Всички парчета са убийствени! Вече започнах работа по втората част… (която е издадена към настоящия момент)

Dig It!: Преди няколко години на един концерт в Бордо ти посвети песента Help Murder Police на ченгетата от LA. Май си имал вземане даване с тях?
Rudi: Ха! Куките ми създават проблеми още от 60-те! Върхът беше, когато преди няколко години живеех в Тиджунка – един рокерски град близо до LA. Карах със счупен фар и всеки ден ме спираха и ме караха да подписвам декларация, в която обещавах да го поправя. Една вечер се връщах от концерт и видях патрулката отдалече – бях сигурен, че пак ще трябва да подписвам. На улицата, на която бях нямаше никаква отбивка и затова направих обратен завой, свих в съседната пряка, спрях и кротко ги зачаках. Само че мадамата зад волана на полицейската кола започна да крещи истерично, че се опитвам да избягам, даде газ и директно се заби в спрялата ми кола! Всичко това ми струваше глоба от 2000$ и двумесечна адска болка! Наех адвокат и заведох дело, но както знаете куките винаги печелят накрая и логично загубих! Тъй че текста на Help Murder Police представя визията ми за едно евентуално отмъщение…

Dig It!: Какво се случва с The Fuzztones в последно време? Турнета, записи – някой спомена даже и издаването на книга…
Rudi: Обикновено правим по две турнета на година, но откакто групата се премести в Европа имаме възможност да свирим по-често. Правим и мини-турнета от време на време. Като цяло обожавам турнетата и ако зависеше само от мен бих прекарвал на път по шест месеца в годината!

Относно книгата – да, работех върху автобиография няколко години, но съм толкова зает с групата, че бях принуден да прекъсна за момент. Надявам се да продължа скоро…

Колкото до записите на нов албум – да, вярно е. Имаме и оферти от издателски компании за преиздаване на старите ни класики на CD и винил. Може би на DVD също… Работим и върху един документален филм. Смятаме да издадем и един Best Of на Link Protrudi & The Jaymen в чест на двайсетгодишнината на групата, придружен с турне.

Dig It!: Прави впечатление, че има много бивши членове на The Fuzztones, които са част от различни групи, действащи в момента – Lords Of The Altamont, Texas Terry, Nada Surf и т.н.
Rudi: Да – явно добре съм си свършил работата!

Dig It!: Басистът на Texas Terry беше с огърлица от кости, когато ги гледах за последно. Можеше дори да си купиш подобна след концерта – да разбирам ли, че си е тръгнал с цялата ти колекция?
Rudi: Мисля, че просто има хора, на които им е доста трудно да еволюират и да си създадът собствен стил! Честно казано ние сме източник на идеи и вдъхновение още от 1980 г.

Dig It!: Ако си позволя да бъда откровен, твоят солов кънтри албум е брилянтен – страхотен подбор на кавърверсиите, фантастични инструментали и невероятни “roots” вокали! Това ли беше първоначалната идея и предвиждаш ли издаването на втора част?
Rudi: Багодаря за комплиментите, но всъщност… ВЕЧЕ имам издаден още един подобен албум - Ladykillers. Той е съставен от парчета, в които се говори единствено за убийства. С една дума – все забавни неща! Предполагам фактът, че съм израстнал в Пенсилвания е основното ми вдъхновение. От много малък имах достъп до страхотно кънтри – беше през 60-те, най-силните моменти на тази музика.

Винаги съм си падал по този стил, ето защо през 1994 г. сформирах групата The Midnight Plowboys, с която записахме албума It’s Just A White Trash Thing. В него има четири или пет авторски парчета и останалото са мрачни кавъри, които според мен, представят в детайли живота на реднеците в Пенсливания по време на моето детство и юношество.

Бяхме наели слайд китарист и контрабасист. Използвахме кухарки – акустични и електрически и през по-голямата част от времето барабанистът свиреше с четчици. Наистина останах доволен от резултата! Тавата излезе с логото на Music Maniac. И така през 2003 г. записах Ladykillers и преиздадох It’s Just A White Trash Thing – този път аз бях издателят с лейбъла ми – Sin Records.

Dig It!: The Fuzztones са издавани през годините от доста компании по целия свят. Кои са най-добрите и най-лошите ти спомени натрупани през годините?
Rudi: Не бих могъл да ти кажа точната бройка на лейбълите, които са ни издавали! Със сигурност знам обаче, че единствените, които ни изплатиха всичко до последния цент бяха Music Maniac.

Най-зле бяха Sundazed Rds., чиято наглост стигна дотам, че ми изпратиха официален документ, който удостоверяваше, че не са продали нито една бройка от албума Flashbacks (1997 г.)! Нито една! Цели пет години ме баламосваха с тази история, докато един хубав ден не ги помолих да ми изпратят няколко копия, които ми трябваха за една промоция. Когато ги получих забелязах, че серийния номер, върху етикета на плочата беше различен от оригиналния – албумите бяха преиздадени! Зададох си въпроса: “Защо по дяволите ти трябва да преиздаваш албум, от който не се е продалa и една, едничка бройка?!”. Въобще си нямаш идея с колко мошеници е пълен музикалния бизнес! И за да си нямам повече вземане даване с тях сформирах мой собствен лейбъл – Sin Records, въпреки че бих предпочел да посветя цялото това време за писане на нови парчета!

Dig It!: Успя ли, в крайна сметка, да започнеш да се издържаш единствено чрез групата, албумите и лейбъла?
Rudi: Всъщност да! Но ми трябваха доста години, за да стигна до това положение. Голям плюс за нас в този момент е, че имаме правилните хора на наша страна! Имаме отличен мениджър – Йоахим Фридман, както и доста добри европейски промоутъри. В момента работим, заедно с италианците от Get Back, върху преиздаването на разни стари неща (интервюто е взето през 2006 г.) – току що излезе едно EP с Beyond Your Mind. Въобще имаме доста проекти и смятаме да се мотаем наоколо още доста време!

Dig It!: Кой е албумът, с който си най-горд?
Rudi: Като изключим In Heat, изпитвам топли чувства към всичко, което сме правили, но без съмнение Salt For Zombies (2004 г.), Braindrops (1991 г.) и Lysergic Emanations (1985 г.) са албумите, с които съм най-горд. Те са създадени с много пот, кръв и сълзи!

Dig It!: Току що се завърнахте от турне в Италия – как мина този път?
Rudi: Срещата с италианската публика винаги е нещо специално. Тя, заедно с гръцката и испанската са безспорно най-отдадените! Мечтая да заживея един ден в Италия – най-готината държава на света!

Dig It!: Кои са актуалните членове на The Fuzztones днес?
Rudi: В момента имаме състав, който малко или много е доста променлив. Лана Ловланд е на орган – тя е част от скорошната реформация на Music Machine. Тук са също китаристът и басистът на Music Machine: Роб Амперсанд и Лени Силвари. Наред с тях наехме Скриймин Бо Пил – басист на Montesas и The Cheeks, за няколко концерта. И за да завършим формацията, зад барабаните седна Роб Лоуърс (X-Ray Men), който участваше в последната група на Линк Рей и свири в албума ни от 1997 г. – Shadowman. Неговото име може да се срещне и сред членовете на възродените Q65. Както можете да забележите не съм се спрял на конкретен лайн-ъп на групата.

Dig It!: И за да завършим, както повелява традицията, ще те помоля да ни изброиш любимите ти филм, книга и албум!
Rudi: Любимият ми филм е Nightmare Alley – филм ноар, които разказва за пошлостта на панаирите, където са били излагани на показ т.нар. “чудовища”. Филмът е с участието на Tyron Power и представя по прекрасен начин човешката същност, така както аз я възприемам.

Любимата ми книга със сигурност е Please Kill Me – най-добрият текст, писан някога за R’N’R.

Колкото до албум – не ми е възможно да препоръчам само един албум, но ако хората, които четат това интервю са изкушени от The Fuzztones и не са слушали още Salt For Zombies, то непременно трябва да го чуят! Това е нашият най-добър албум!

Links:

THE FUZZTONES – http://fuzztones.net

RUDI PROTRUDI – http://www.rudiprotrudi.com

DIG IT! – http://digitfanzine.chez.com

Това интервю излезе в Go Citizen! magazine благодарение на инициативата и превода от френски на Делян Нешев. Делян си замина от този свят малко преди нова година. Почивай в мир скъпи приятелю!