Ненад Адамович, с псевдоним Командант Адам, някогашен член на новосадските групи ROKERS и ADAM I KOMETE, а днес собственик на музикално студио в Сремска Каменица.

“ЗВУКЪТ НА РАННИЯ РОК ЕНД РОЛ Е МУЗИКА НА НЕВИННОСТТА И НАЙ-ИСКРЕНИТЕ ЕМОЦИИ”

 

 

Aко на която и да е търсачка в интернет изпишете името на някоя новосадска гаражна или пънк рок банда, напълно сигурно е, че линкът води до сайта на звукозаписното студио на Н. Адамович в живописния квартал на Нови Сад - Сремска Каменица. Това име не ви е познато?! Добре де, ако кажа Командант Адам ще бъде прекалено лесно, макар и само за тези, които през последните 15-ина години следят рок енд рол сцената в тази нещастна страна. Всъщност Командант Адам вече 11 години се “крие” зад миксери, компютри и камери. Въпреки че действа в сянка, силата на този музикален ентусиаст е огромна и ако не беше той, някои от култовите новосадски рок енд рол албуми никога нямаше да видят дневна светлина, а DMT, RED UNION, CORROSION или RINGSHPIL може би щяха да останат само демо-групи, за които си спомнят единствено приятелите, роднините и комшиите.

Борбата на Адам да получи възможно най-добрия звук с минимум средства прилича на оная - донкихотовската.
С този обикновен на пръв поглед четиридесетгодишен човек, горд баща на две сладурани, говорихме за тийнейдж увлечения, футбол, Елвис, училищните опити с ROKERS, времето, когато ADAM I KOMETE пълнеха залата на белградския KST, и за зрелите години, когато решава да създаде студио и да записва групи, които не само нямат пари за скъпо студио, но и определено не биха имали толкова добър приятел и съмишленик зад миш пулта.

В студиото на Командант Адам в Сремска Каменица са записани следните албуми:
CORROSION – “Shoot That Tiger”, THE BAYONETS – “Our Fight”, PSYCHO SONIC BORIS & HOSENFEFER – “You Think I am Psycho, Don’t You, Mama?”, INFRAKT – “Autsajder”, RAGMAN – “Clock Strikes Twelve”, THE BOMBER – “Date Of Your Death”, DMT – “The Album”, DMT – “Saturday Night Special”, DMT – “Rock And Roll Radio”, UMT – “Der Klassiker”, MIGHTY DOGZ – “Rock ‘em Back”, LOST PROPELLEROS – “Zaigraj ovu igru”, RED UNION – “Loaded Gun”, RED UNION – “Rebel Anthems”, RINGISPIL – “Ulice”, SHOPLIFTERS – “Handle With Care”, SUPER S KARAMELOM – “Super s Karamelom”, HOSENFEFER – “Hangovers And Heartaches”, HOSENFEFER – “Keep On Drivin”…

http://www.komandantadam.com

http://www.myspace.com/komandantadam

„Баща ми беше този, който събуди в мен интерес към музиката. Още когато бях малък, ме научи на основната мелодия от пиесата на Глен Милър - „In The Mood”, която не съм забравил и до днес. Както и всичко, което произлиза от този ритъм и мелодия - Елвис Престли, Чък Бери, Бил Хейли, Рей Чарлз… до ранния период на the Beatles.
Оттам започва и историята на Командант Адам.

Dragana: Има ли специално място Елвис в твоето сърце?
К.А.: Обожествяването на великани като Елвис в тийнейджърските години е съвсем нормално нещо, или поне беше по мое време, когато “бог ходеше по земята”… Спомням си тези години с носталгия. Радвам се, когато чуя музика от този период. За щастие, и сега ми харесват музикални стилове, свързани с ранния рок енд рол и джаз. Звукът на ранния рок енд рол, толкова години след началото, все пак беше най-дивата музика за мен, беше музика на невинността и на най-искрените емоции.

Dragana: С какво си запомнил първата си група?
К.А.: ROKERS беше група, която започна да свири музика по мой вкус. Имахме изяви на много места във Войводина. В началото ROKERS беше кавър група. Свирехме рок енд рол класики от 50-те. Беше време на концерти по гимназии и средни училища и нищо не ни тежеше. След известно време братята Балош, вокалът Еди и китаристът Саша почувстваха нужда да се изявят като автори и лека-полека започнаха да включват в репертоара и свои парчета, които бяха твърде далеч от автентичния музикален стил на групата. Получаваше се така, че записвайки нови неща в студио и при изявите ни в медиите, постепенно започнахме да се разминаваме, като окончателната раздяла беше някъде около 1991 г.

Dragana: Какъв искаше да станеш като пораснеш?
К.А.: Футболист! Бях добър… шести, седми и осми клас играех за училищното първенство.

Dragana: Сега в нашия град фактически няма рокабили фенове…
К.А.: Доколкото си спомням, само аз и Аре имахме прически, зализани с брилянтин и гел. Малко по-късно към нас се присъединиха и приятелите от компанията. Казармата прекъсна всичко това. Голяма изненада за мен беше, когато при една от редовните отпуски влязох в популярната тогава дискотека „Tocak” и там заварих седем-осем младежи, наричащи се GRAFITI, да танцуват с приятелките си под звуците на група La Bamba. Така си представях времето, когато моите родители са били млади. По-късно се появи и рокабили групата FARAONI. Най-много рокабили фенове имаше в квартал Петроварадин.

Dragana: Харесва ли ти това, което днес правят белградските CIKINE BOMBONE / Чичкови бомбони?
К.А.: За последен път ги гледах преди няколко години в кафене “Fokstrot”, където те свириха и рокабили версии на парчета, появили се след “златната” ера на рок енд рола. Допада ми музиката на 50-те в нов вариант. Добра група. Трябва да призная, че не следя последните рокабили събития, понеже все повече ме влече пънк-рок сцената.

 

ПРЕВОЗВАТ ГРУПИТЕ С ТРАКТОРИ
Никога няма да забравя концерта с KOMETE в зала KST пред 600 рокабили фенове, който ни беше трети, след подкрепата на студентските протести във Философския факултет и участието в клуб “Enter”. След тези изяви се появихме на „Зайчарската китариада”, където преживяхме първия си провал, въпреки че се класирахме за финалната вечер. При гласуването на публиката след гига на ВЛАДО ДЖЕТ, пет хиляди човека ни освиркваха… А иначе, групите в Зайчар ги превозваха с трактори.

 

Dragana: Поддържаш ли контакти с останалите членове на ADAM I KOMETE? Те с какво се занимават днес?
К.А.: Виждаме се от време на време. Басистът Андреа има частен бизнес в Каменица, барабанистът Зрика е журналист и работи за списание „Dobro jutro”. Чък свири на цигулка в един от ония “опасни” оркестри…

Dragana: Какво мислиш за Цеца Славкович след KOMETE, където тя пееше бек вокали?
К.А.: Нищо… Всъщност следя с възхищение нейните джаз увлечения. Веднъж, докато репетирахме за концерт, тя и Бояна ми изпяха едно авторско блуз парче. Голям кеф.

Dragana: Групата KOMETE се разпадна някъде в средата на 90-те. Защо?
K.A.: Защото ни освиркаха в Зайчар! Майтап! Тогава всичко се разпадаше, разпаднахме се и ние.

Dragana: Доколко Нови Сад беше по-различен по времето, когато свиреше с KOMETE?
К.А.: Имаше много по-малко медии и повече място за рок енд рол. Сега е залято от медии и всички се надпреварват да подражават на PINK.

Dragana: Вземаш ли понякога китарата в ръка или напълно заряза свиренето?
K.A.: Срам ме е да си призная, но нямам китара в къщи. А и въобще не мога да свиря. Имам желание, но не мога. Мечтая за завръщане, но трябва да стане в подходящия момент.

Dragana: Ако не беше ти и твоето твърдо решение да записваш на възможно най-ниската цена, вероятно по-голямата част от новосадските рок групи никога нямаше да бъдат регистрирани на звуконосител. Как реши да се занимаваш с тази рискована и нерентабилна работа?
K.A.: Аз съм ненадминат в предприемането на рискован и нерентабилен бизнес. Печеля, разбира се. Ако групите са доволни и продукцията се харесва и на други освен на тях, съм доволен и аз. Да не се заблуждаваме - очаквах малко повече ентусиазъм от страна на групите. Но и това е разбираемо. …Когато записът ти излиза евтино, не ти пука дали ще го пробуташ на публиката. На основата на единадесетгодишен опит мога да кажа, че ангажирането на групите в промоцията на записания материал е пропорционално на вложените в записа средства. Извод: отидете в някое друго студио, може и да ви направят звезди!

Dragana: Ясно ми е, че авантюрата със звукозаписното студио е плод на чист ентусиазъм. Не можеш обаче да се храниш само с любов. Какво са за теб записите с групите - хоби или обикновена работа?
К.А.: Знам, че не се живее само с любов, затова и жена ми ме напусна. За мен си е работа и вече съм доста уморен. Но всичко ще се оправи.

Dragana: Снимал си и клипове на някои от групите. Кой те научи да монтираш?
K.A.: Научих се сам, както и всичко останало. Представи си, че всички музиканти преминават през разни школи - за китари, барабани… В ТАКЪВ случай нямаше да има the Beatles, the Rolling Stones… Започнах да се занимавам с монтаж по много проста причина: според мен, без клип групите имат много малки шансове да стигнат до по-широк кръг потенциални почитатели.

Dragana: Поддържаш dawnload копиране - тиражиране… Доста парчета си качил на своя уеб сайт. Сам ли го направи?
K.A.: Да. Сам направих и сайтове на няколко от групите, записвали при мен. Качвам всичко, което те позволят. Мисля, че …безплатният download е добра реклама, особено за страни, където хората си падат по авантата.

 

НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ГРУПА DAVOLA И ТОНИ
Реално погледнато групата VAMPIRI и особенно KOMETE бяха само бледи подражатели на DAVOLA (Дяволи) и ТОНИ МОНТАНО. Много по-убедителни в тази роля бяха загребските GRIBOS и ТORPEDA от Сараево. Вторите победиха, струва ми се, на последната „Суботичка китариада”. Единственият запис от това време остана във вид на касета, издадена под заглавието: „Rock Road 92”, на която се намират групите - RITAM SEKCIJA, GLORIJA, JOHN DOE, ROCK A MAMA, OUTSIDERS, LUTALICE и ние.

 

Dragana: Толкова години си неделима част от новосадската музикална сцена. Кои са твоите фаворити? С други думи, концерт на коя група не би пропуснал за нищо на света?
K.A.: RAGMAN е групата, която за момента най-много ме радва. Въпреки лошото озвучаване, техният концерт в музея на Войводина ми направи силно впечатление. Дълго време след това не можах да се успокоя.

Dragana: Ако трябваше да направиш класация на албумите, променили историята на рок енд рола…
К.А.: Не бих могъл да направя класация, понеже слушам музиката и не помня кое е парчето и кой изпълнителя. Това не ме интересува. Като тинейджър, когато отивах в магазин за музика, избирах плочите по обложките. Сгреших само веднъж и то когато не се придържах към този принцип: прочетох в новините - “Голямата рок звезда Huey Lewis & The News!”…

Dragana: С кой от твоите записи се гордееш особено?
K.A.: С албума на групата CORROSION, който наскоро хората от Basement Blues Records преиздадоха.

Dragana: На някои от бандите, като да речем CONCRETE WORMS, не си взел пари. Това е, струва ми се, истинска солидарност със сцената…
К.А.: Решението да записваме CONCRETE WORMS взехме заедно с г-н Педеричо Рашид. Записахме ги, защото съществуват вече десетина години и са искрени в това, което правят. Все пак решаващо бе присъствието на дама в групата! А и не беше аванта, платиха ни с домашна ракия.

Dragana: В албума на RINGSHPIL може да се чуе и гласът на твоята дъщеря. Баща си на две момичета…
K.A.: Eх, само да видите усмивката на Леа когато чуе тази песен!

 

Dragana Garic - Gradjanski Vodic
превел от сръбски: Иван Попов (Джони) - НОВИ ЦВЕТЯ