INTERVIEW with Sonny Vincent
Интервю със Сони Винсънт за сръбския вестник Grajdanski List
Сони Винсънт, американският музикант, който популярното списание Rolling Stone провъзгласи за “автентична PUNK легенда”, изнесе концерт пред публиката в Новосадската Черна къща в края на ноември 2007г.
Биографията на този непредвидим нюйоркчанин включва детство в поправителен дом, изключване от училище, разбиване на коли, хотелски стаи и клубове, участия в брутални побои, а също пребиваване в затвори и психиатрии…
“По пътя към училище непрекъснато си предствях как Супермен и аз, с общи усилия, хвърляме даскалото във въздуха! Мисля, че щеше да е по-добре, ако ме бяха оставили да израсна сред природата. Не можех да понасям тая военна дисциплина: звънец, влизай в клас, време за закуска, време за… Не е справедливо да пращат всички деца на училище. Вършил съм много лоши неща: разбивах прозорци, коли, унищожавах обществена собственост… Не бяхме класически хулигани, понеже не закачахме хората. Никога не сме тероризирали по-малките и по-слабите от нас, но имущество унищожавахме. Бяхме много щастливи да изпочупим с камъни прозорците на банката, например. Имаше много от тия дребни радости…” - припомня си своите пакости за Граждански лист, силно гримираният петдесет годишен Сони Винсънт.
Dragana: Какво означава за теб фактът, че си се родил и израснал в музикален център като Ню Йорк?
Sony: Много. Ню Йорк е огромен град. Джунгла. Хората непрекъснато са под напрежение. Стресиращо е. По време на първата ми група “Тесторс” веригите, безопасните игли и щръкналите коси наистина шокираха и провокираха обществото. Днес e нормално някой младеж целия в пиърсинг и татуси да отиде на семейна вечеря и да го питат: “Искаш ли още картофи?” В края на 70-те хората или се палшеха от нас, или побесняваха и искаха да ни бият. Специално ченгетата хич не ни обичаха.
Dragana: Известно време си прекарал в лудница. Има концертен запис на The Cramps, където те забавляват душевно болни. Опитвал ли си и ти нещо подобно?
Sonny: Да, да, там се запознах с The Cramps… Шегувам се. Никога не съм свирил в лудница. Преди бях прекалено див. Не можех да канализирам огромното количество бунт, агресия и енергия, а в следващия момент силно се депресирах… Не знам какво е това. Не знам защо съм правил някои неща. Днес не бих ги направил. Не знам защо връхлетях в един нощен клуб с кола, която на всичко отгоре не беше моя, а на бащата на мой приятел. Направо разбих вратата. Искаха да разберат защо съм го извършил. Нямам понятие, вероятно защото в тоя момент това ми се струваше много забавно. След тая простотия ме оведоха в психиатрията, където разбраха че не съм луд, а само депресиран. Знаете ли онзи филм “Портокал с часовников механизъм? Не беше чак толкова интензивно, но беше доста близо до него. Бяхме млади и не ни пукаше. Не харесвахме света около нас и унищожението, въпреки, че ни се струваше забавно за момента. Сега бих се замислил, човекът работи 15г. във фабриката, спестява, а някакъв малък скот се забива с колата му в клуб - изобщо не е cool!
Dragana: Напоследък се говори често за тъй наречения женски принцип в музиката, поезията… Съществува цяла сцена “girl power” групи. Пати Смит е една от родоналниците на нюйорския пънк, но струва ми се, че тя никога не е излагала на преден план това, че е жена.
Sonny: Така ми се струва и на мен. Пати Смит не я интересуваха феминистки истории, по-скоро онези, човешките. Заварили я веднъж в обществена пералня и я попитали: “Какво правиш тук?” Тя хладно отговорила: “Пера на мъжа ми гащите.” Тя няма нужда да се доказва пред някого. Същото важи и за Мо Тъкър, някогашна барабанистка на Velvet Underground, с която съм свирил няколко пъти. Често я питаха в интервютата: “Какво е да си жена барабанист?” Тя отговаряше просто: “Ами жена барабанист и нищо повече” Пати и Мо са равноправна част от рок сцената и затова не изпитваха нужда да плюят срещу мъжете. Те са преди всичко индивидуалистки.
НАПЕРЕНИ ТИЙНЕЙДЖЪРИ
Бях на музикален фестивал в Чикаго и наистина силно ме впечатлиха групите, които свириха там. Много млади групи, които свирят ей така, от сърце. Иначе младите MTV групи са тотална фъшкия. Тия наперени тийнейджъри изглеждат бесни, понеже мама им е поднесла млякото прекалено топло.
Dragana: За втори път си в Сърбия и имайки предвид, че китаристът, който свири с теб в групата, е полусърбин и носи фамилята Груич, имаш ли по-специални впечатления от тукашните хора?
Sonny: Мога да отбележа само, че тукашната публика е наистина прекрасна! Харесват ми и градовете. Понякога в нов град чувствам стрес. Тук не усетих такова нещо. О.К., аз не живея тук, само минавам… Първото впечатление е, че е доста свободно. В Сърбия ми харесват хората и начина, по който общуват на улицата.
Dragana: Ако добре съм разбрала, това е последното ти турне…?
Sonny: Да. Наистина ми писна да пътувам по цял ден в комбито. Постоянно на път. Нито здравно, нито социално осигуряване… Наистина, правех това, което исках, но вече ми стига…
ОГНЕНО СОЛО
Спомням си веднъж, по време на едно китарно соло, усилвателят почна да гори… - на сцената се вдигна огромен пламък! И въпреки че този усилвател беше доста скъп, си помислих нещо от сорта: “Това не е правил дори Джими Хендрикс!” В мен се пробуди 15-годишното момче: “Уау, огън, докато свиря соло!” Наистина беше откачено, дори за секунда не си помислих за цената на усилвателя. Заслужаваше си.
Dragana Garic - Grajdanski List
превел от сръбски - Иван Попов (Джони - Нови Цветя)
Линкове (още за Сони Винсънт - история, дискография, снимки, музика…):
