Интервю със сърф рокабили бандата THE BULLETS от Солун, Гърция по повод гостуването им в София този петък, 4 април.

 

GC: Кога и как открихте рокендрола?

B: Всъщност рокендролът на ранните петдесет беше катализаторът в детските ни години. Това беше нашата обща марка. От момента, в който прослушахме музика, се влюбихме в Elvis, Bill Haley, Buddy Holly, Chuck Berry, Del Shannon… По това време открихме и звука на the Beatles, the Beach Boys, Animals, и разбира се - великата колекция на Phil Spector… Срещнахме се с тази музикална съкровищница чрез старите винилни сингли, оцелели от училищните партита на нашите родители през невероятната ера на 60-те.

GC: Има ли гръцки изпълнители, от които бяхте инспирирани в началото?

B: Със сигурност! През 60-те в Гърция има сериозна pop/shake/psych сцена. Всички обичат тази носталгична ретро музика. От друга страна, тук има традиционна ъндърграунд музика, наречена “rembetiko”, която е много близка до стария американски блус. Не бяхме инспирирани от отделни личности, а по-скоро от стила. Мислим, че тук всеки е повлиян от местната музика и това е причината за съществуването на толкова много разнообразни rockin’ стилове както в различните области, така и в различните градове.

GC: В какво, според вас, е чарът на онези далечни първи rockin’ години?

B: През 50-те светът се променя. Започва Студената война, а спомените от Втората световна съвсем не са избледнели. Младежите, не само в US, но и в Европа, Австралия и т.н. оцеляват от “машината на ужаса” чрез модерната музика. Те искат да пеят за любов, партита, момичета… ,но в същото време такива велики музиканти като Gene Vincent и Jerry Lee Lewis правят парчета за секс, къркане, мотори, скорост, автомобили и hot rods… и ето - появява се рокабилито! Разбира се, за онези, които искат да анализират тези години, това е една дълга история, но определено този магически звук поставя основите на всички видове поп и рок музика и в същото време остава класически и популярен почти шейсет години както никой друг музикален стил или начин на живот в цялата досегашна история.

GC: Как успяхте да задържите The Bullets силна, свежа и обичана група през всичките тези 20 години, откакто съществувате?

B: Не искаме да пораснем…, след 20 години вероятно ще бъдем същите, само че съвсем малко по-млади!

GC: Имате ли любими музикални филми, които бихте препоръчали?

B: О, да! Можем да споменем “The Wanderers“, “American Graffiti“, “Hot Rod Gang” с Gene Vincent, “Faster, Pussycat! Kill! Kill!” на Russ Mayer, “The Girl Can’t Help It“, “Quadrophenia” и един от няколкото интересни филма с Elvis - “King Creole“, базиран върху романа “A Stone For Danny Fisher“. Ако го намерите - прочетете го!!!

GC: Разбрахме, че подготвяте световно турне за есента на 2008 г. Какво ще рече световно? Какви са вашите очаквания, свързани с това събитие?

B: Планираме пътуване до Щатите - Лас Вегас и Калифорния. Също така се готвим за Австралийско турне заедно с германските тедове Black Raven. И разбира се, ще направим няколко шоута в Централна Европа и турне из Франция. Очакваме да станем богати и известни. …или просто богати!!!

 

GC: Знаем, че Shokin’ Steve свири и с рокабили групата the Kustoms заедно с членове от атинскатa neo-hillbily гупа Dustbowl, a Wrongman пък е в солунската гараж/псайк/блус група De Sades. Разкажете ни нещо повече за паралелните проекти на членовете на the Bullets

B: Всички сме свирили известно време и с други групи, но ние сме Куршумите и няма нищо над тази банда! Правим това просто за удоволствие.

И така, Steve и Bullet Cost свирим заедно в the Kustoms (Steve е на баса). Това е “супер” група с музиканти от много добри rockin’ банди. Нарекохме я по този начин, защото е възможно членовете да се сменят от гиг на гиг. С the Kustoms направихме две мини турнета с холандската rockin’ богиня Sue Moreno и се надяваме да запишем заедно албум. Да, Wrongman свири с De Sades, които имат зад гърба си зареждащи динамични лайфове в Солун и Атина. Преди Wrongman да се присъедини към the Bullets, басист повече от 6 години беше Captain K - китарист и лидер на великата гръцка гараж банда the Frantic Five.

Сега е моментът да обърнем внимание на бандите, в които сме били през времето, откакто съществува the Bullets: Steve беше на бас в гараж бандите Invaders и Besides, вокал и китара в doo-wop бандата Lonely Teenagers и в рокабили триото Hillbilly Greasers. Bullet Cost свиреше на барабани в Hillbilly Greasers, а също и в Personality Crisis и the Hydes.

GC: С коя група или изпълнител мечтаете да свирите на една сцена?

B: С Боно!!! Ха, ха, ха!!!!

Никога не сме мечтали да свирим на една сцена с когото и да било. Ако харесваме музикант или банда, предпочитаме да се насладим на шоуто като публика.

Но, ако имате предвид, кой е любимият ни музикант, е малко трудно да кажем, защото те са безброй! Във всеки случай сме щастливи, че през всичките тези години срещнахме и свирихме заедно с велики типове като Black Raven, Crazy Cavan & Rhythm Rockers, Yucca Spiders, Jungle Tigers, Hellcats, Trisonics, Texabilly Rockers, Pipelines…

GC: Доста гръцки групи записват албумите си и на винил (въпреки че в Гърция няма фабрика). Смятате ли да издадете последния си албум “Final Race” на LP? Как е възможно да се случи това?

B: Винил версията на “Final Race” вече е във фабриката за плочи в Германия. Ще бъде готова до няколко седмици! Обложката ще бъде различна от тази на CD-то, както и последователността на парчетата.

GC: Разкажете ни за гръцката симбиоза между trash, surf, billy, garage и psychedelic, както на сцената така и пред нея?

В: Всички тези стилове са сходни. Имаме предвид, че те са базирани на автентичния, коренен звук и можем да кажем, че съставлявят семейството на рокендрола, нали? Хубаво е, че през последните 5-6 години всички те са в голям възход в Гърция. Особено в Солун има един вид рокабили експлозия и можем да говорим за 9 добри rockin’ банди в града.

Можем да ви гарантираме, че гръцки банди като Frantic Five, Lone Stars, Breathless, Dustbowl, Hipstairs, Rockets, Free Soul, Yesterday’s Thoughts, BMW Rockers ‘57, Ducky Boyz, Johnny Carbonaras и Sound Explosion са на същото (ако не на по-добро) ниво с големи европейски ‘били, гараж или сърф combo-та. За нещастие, Гърция (а и България също) е твърде далече от Централна Европа и непрекъснатият контакт с фестивали, rockin’ мода, преса, нови записи и т.н. е много труден. Ние се опитваме да внесем целия този аромат чрез On Stage Records и рокендрол магазинът Kotzak. Напоследък в Европа, цяла Америка, Австралия и Япония рокендролът се превърна в алтернативна мода, която привлича все повече младежи. Обещаващо е, че тази вълна изглежда започва да засяга и Балканите!

GC: Издайте нещичко от репертoара, с който смятате да очаровате българската публика?

B: Планираме да направим типичното за нас неочаквано куршумено шоу! Знаем, че много хора никога не са чували песните ни, така че ще свирим неща от всички периоди, както и много кавъри убийци. И най-накрая, в София ще представим за първи път две чисто нови парчета!

превод: GCM