По повод приближаващото шоу на повелителя на съвремената траш блус и примитив рок’н’рол култура - REVERENT BEAT MAN на 4-ти октомври, в клуб DOGZSTAR в Истанбул, си позволихме да извадим този текст от уеб архива на Seven Day Weekend - booking agency и да го публикуваме отново тук.

 

 

DOGZSTAR - http://www.myspace.com/dogzstar

THE GOSPEL OF PRIMITIVE ROCK’N'ROLL

 

Представяме ви един вид trash rock’n’roll, който е повлиян най-вече от gospel, honky-tonk, country, hillbilly, rockabilly, garage и не на последно място – Southern Delta blues - музикални стилове, създадени и развити през първата половина и средата на 20-ти век.

Като пример за trash rock’n’roll можем да дадем компилациите с парчета от 50-те - LAS VEGAS GRIND - CRYPT Records, където музикантите излизат на сцената задължително в компания на Go-Go танцьорки и това всъщност е една чистa формa на бурлеска.

Също от 50-те е и поредицата SIN ALLEY - CRYPT Records, събрала стотици артисти, издавали по един или два сингъла. С музиката си, те отлично пресъздават атмосферата от това време на улични битки, състезания с Hot Rods, бира, кола и хамбургери, горещи момичета и изрядни, обилно гелосани Teddy Boys прически.

Друга тема, която инспирира изпълнителите от жанра, са Б филмите на ужаса, където текстовете са наситени с черен хумор и съдържат подробна информация за най-лошите чудовища в околността, или за зли нашественици от далечния космос. Такъв е случая при BACK FROM THE GRAVE, отново на CRYPT Records, с парчета от 60-те.

По-популярни имена от онези години са: Link Wray, Bo Diddley, Wailers, Hasil Adkins, Screaming Jay Hawkins и по-късно в началото на 60-те Pretty Things и Screaming Lord Sutch от Великобритания, Trashmen, Sonics, the Seeds, Count 5, Monks и Question Mark and the Mysterians от Щатите и много други. Те не само вдъхновяват пънка, но имат и преки наследници - неустоимите the Cramps, Ramones, Electric Eels, Alex Chilton, Billy Childish, Tav Falco, the Nomads, Southern Culture On The Skids, Oblivians, Jon Spencer, 5.6.7.8’s, Gories, Demolition Dollrods, Mummies, Detroit Cobras, the Dirtbombs и т.н.

През последните десет години стилът trash rock’n’roll се развива главоломно. Повечето артисти поддържат репутация, като тази на своите герои – лошите момчета Link Wray, Hasil Adkins, Hank Williams, Johnny Cash, Bo Diddley, Andre Williams и Mojo Nixon. В музикално отношение те ревниво спазват изначалните форми на down home или delta blues, gospel, rockabilly, country и garage, като в крайна сметка създават специфичен звук и развиват жанра. Определят се като primitive rock’n’roll - музикантът залага на суровата, изчистена структура. Може би това е реакция към съвременните така наречени рок групи, които миксират рап с метал и се пробутват като рок’н’рол, управлявани от корпоративни музикални компании и тиражирани от комерсиални телевизии като МТВ. Към trash r’n'r течениетo логично са насочени независими лейбъли, като Bomp! и In The Red от Щатите, Shake Your Ass от Италия, Hangman от Великобритания, Munster от Испания, Crypt от Германия, VooDoo Rhythm от Швейцария и много други.

Интересно явление е, че в много случаи изобщо няма група, а един артист създава сам своята музика както в студиото, така и на сцената. Tака нареченият One Man Band най-често използва китара, дръм каса, хармоника и евентуално клавир.

Особата, която виждате е Reverend Beat Man – създател и собственик на един от лейбълите с най-силна идентичност - швейцарският - VOODOO RHYTHM RECORDS, който съществува от 1992 г. Той се занимава изключително със стилове, като blues, garage, rockabilly, hillbilly в trash форма и нарича продукта си Gospel of Primitive Rock’n’Roll.

Самият Reverend излиза на швейцарската сцена през 1986 г. с групата си MONSTERS, която бързо става най-известната в местния ъндърграунд със зловещ микс от garage punk и rockabilly.

Малко по-късно той приема прозвището - LIGHTING BEAT MAN, което всъщност е един много шумен проект, а шоутата са луда пародия на садо-мазо кеч борба.

Тук можете видите клипа Get On Your Knees, от едноименния албум, където той вече е Reverend Beat Man.

REVEREND BEAT MAN е кралят на примитив рокендрола и госпъл блус траша. Той не е просто One Man Band, а е BAND WITH MISSION. С китара, дръм каса, чинели и микрофон Reverend разказва историята за смъртта, живота, изгубената любов и светлината в тунела. Той проповядва светото писание по един нов начин – много сурово и грубо, с тонове blues trash и primitive rock’n'roll. А как проповядва! Повярвайте, братя и сестри, Той ще ви поведе по лошия път в живота и ще ви заведе право в църквата на блус траша.

Лейбълът - VOODOO RHYTHM, предлага музика за хора, които носят блуса в себе си и живеят с него. Музика, на която да пребиете до кръв собствената си глава със собствените си юмруци. Музика, която още повече преебава ситуацията в която сте. Музика, която води по лошия път в живота. Така че ви предупреждаваме за албумите на Voodoo Rhythm: ако сте човек, който вече има сериозни и сложни проблеми като наркомания и приятелства със странни младежи и девойки, по-добре оставете тази музика в магазина и си купете новия албум на Green Day…

 

Ето и две имена от гореспоменатия лейбъл:

DEAD BROTHERS звучат като симфоничен оркестър или по-скоро като това, което е останало от такъв след автомобилна катастрофа. Изследват музикалните корени нa рок енд рола с туба, тромбон, бас саксофон, мегафон, чинели и гнусен френски акордеон. Все едно сте едновременно на зловещо rock’n'roll парти и на старовремска сватба. Наричат ги „най-добрият погребален оркестър с туба и електрическа китара” и „най-странната група появявала се някога в Европа”. The Cramps аплодират кавъра им на парчето Human Fly, а Tom Waits и Jon Spencer притежават техни албуми. Без значение дали ще ги наемете като циркова трупа или за еврейско празненство, всеки техен концерт ще ви изненада. Някои не харесват това, но все пак те са група за погребения, а не за рожденни дни!

KING AUTOMATIC е трансгалактически One man Band от Франция. И то не просто някакъв One Man Band, а THE ONE MAN BAND. Един човек окичен с тонове инструменти като дръм каса, орган, чинели, китара и микрофон. Колкото и невероятно да звучи, той свири едновременно на всичко това, а също и пее. Музиката му е изключително откровена и директна.

 

Може би някой от вас ще си спомнят и партито с видеа и музика от лейбъла Voodoo Rhythm в кръчмата на ул. “Странджа” 58.

И това съвсем не е всичко… Очаквайте продължение…